<p style=&quot;position: relative;&quot;>Историята се прави от хора, които имат възможност, цел и готовност да поемат личен риск, а не от абстрактни процеси, каза историкът проф. Милко Палангурски по време на среща разговор в Търговище. Събитието на тема &quot;Съединението – уроците на историята&quot; е организирано от Община Търговище, съвместно с Регионалния исторически музей в града по повод 6 септември – Деня на Съединението на България.</p><p style=&quot;position: relative;&quot;>Пред търговищката общественост в двора на Славейковото училище проф. Палангурски направи кратък анализ за държавното изграждане и коментира акта на Съединението от позицията на времето. &quot;Историята си я правят хората, които имат тази възможност, които имат целта и които могат да сложат, както се казва, главата си в торбата&quot;, посочи историкът.</p><p>Проф. Палангурски обърна внимание върху опасностите от външно влияние върху националната памет. По думите му промяната на празничната система след 1989 г. е била от ключово значение за завръщането към автентичните български опори. Той припомни, че премахването на идеологическите дати от тоталитарния период и възстановяването на празници като 6 септември (Съединението), 22 септември (Независимостта) и 1 ноември (Деня на народните будители) е върнало фокуса върху самостоятелните държавнически актове и духовната приемственост.</p><p>По отношение на събитията около Съединението проф. Палангурски категорично отхвърли представата за пълно обществено съгласие. &quot;Повярвайте ми, въобще не сме единни. Такава битка е за общественото пространство&quot;, добави той. По думите му през 1885 г. е имало остра политическа борба между управляващите и свалените фактори в Източна Румелия, съпроводена с голямо взаимно недоверие между институциите: &quot;Българското правителство не вярваше на княза, князът не вярваше кой знае колко на правителството, армията не вярваше нито на правителството, нито на княза, революционерите не вярваха на никого.&quot;</p><p>Въпреки напрежението и обществения страх от нов военен конфликт след преживяното през 1876–1878 г., държавността е била съхранена, защото институциите са действали в рамките на Търновската конституция, отбеляза проф. Палангурски.</p><p style=&quot;position: relative;&quot;>Основен фактор за успеха на акта от 1885 г. според Палангурски е участието на организаторите на Априлското въстание. &quot;Това са живите апостоли от 1876-а. Целият списък на комитета в Пловдив, като изключим по-младите, всичко това е кълнано в революцията от Левски. Всичко това е било около Бенковски, което е достатъчно да ни покаже, че с идеята се занимават онези, които знаят как се прави освобождението&quot;, заяви той. Историкът допълни, че на север от Балкана ситуацията е била същата — около Стефан Стамболов са били участниците от революционните комитети в Търново, Севлиево, Враца и Видин.</p><p>На запитванията на уплашените граждани в Пловдив и Търново какво следва да се прави, лидерите Захари Стоянов и Стефан Стамболов са дали един и същ отговор: &quot;Ами какво правихме на Първото въстание?&quot;, което по думите на Палангурски означава: &quot;Поемаме си съдбата в своите ръце&quot;.</p><p style=&quot;position: relative;&quot;>В заключение той изтъкна, че организирането на подобно държавно преобразуване в епоха без съвременни комуникации е било възможно единствено благодарение на ясната структура и пълното себеотдаване на тогавашния елит.</p><p>Проф. Милко Палангурски отбеляза, че Съединението е краят на Освобождението. Вече в България имаме единен държавен глава, парламент (признат от народа), единни армия, администрация и валута. Можем да кажем, че имаме единно териториално пространство на българите, които започнаха революцията през 1876 г. Това, което се освободи тогава – вече можем да кажем, че е заприличало на държава. А отгоре на това тази държава стана най-голямата на Балканския полуостров. За седем години от липса на държава, да станеш териториално най-голямата християнска държава на полуострова, показва, че априлци са си свършили работата, отбеляза историкът.</p><p>Присъстващите на дискусията имаха възможност да купят книгата &quot;Три погледа към Съединението от 1885&quot; с автори Милко Палангурски, Веселин Янчев и Петър Стоянович.</p><p style=&quot;position: relative;&quot;>Присъстващите чуха патриотични произведения в изпълнение на Духовия оркестър &quot;Васил Абрашев&quot; към Общинския културен институт с диригент Росица Бояджиева.</p> <p>/ТЙ/</p> <p>&quot;Час ЛИК&quot; на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.</p>Гледайте ни в YouTube Слушайте ни в Soundcloud Слушайте ни в Spotify<p></p>