<p>Оценката на полигенния риск от исхемична болест на сърцето се изчислява по стотици хиляди до милиони чести варианти на гени, свързани със заболяването. Всеки отделен вариант на ген повишава риска съвсем слабо, но съчетанието на много варианти на гени, свързани с по-висок риск, може значително да увеличи вероятността от инфаркт.</p><p>Рискът от инфаркт обикновено се изчислява според възрастта, кръвното налягане, холестерола, тютюнопушенето и наличието на захарен диабет. В по-млада възраст тези показатели често са в норма и изчисленият риск може да остане нисък въпреки силната наследствена предразположеност. Фамилната обремененост също не показва кои варианти на гени са унаследени.</p><h2>Как наследствената предразположеност води до инфаркт?</h2><p>Част от вариантите на гени, свързани с исхемичната болест на сърцето, засягат обмяната на холестерола, възпалението в стената на артериите, съсирването на кръвта и регулирането на кръвното налягане. Когато са наследени много варианти на гени, всеки от които е свързан с леко повишен риск от исхемична болест на сърцето, атеросклерозата може да започне да се развива по-рано.</p><p>Тези варианти на гени са налице още от раждането. Затова високият полигенен риск от исхемична болест на сърцето може да бъде установен години преди да се повишат кръвното налягане или LDL холестеролът (липопротеини с ниска плътност). По-ранното образуване на атеросклеротични плаки увеличава вероятността от инфаркт в по-млада възраст.</p><p>При фамилната хиперхолестеролемия много високият LDL холестерол най-често се дължи на рядка промяна в един ген, която нарушава изчистването му от кръвта. При висок полигенен риск няма една генетична промяна с толкова силно действие. Според Американската сърдечна асоциация 5% от населението с най-висок полигенен риск от исхемична болест на сърцето имат около три пъти по-голяма вероятност да развият заболяването. Толкова висок полигенен риск се среща при около 1 на 20, докато фамилната хиперхолестеролемия се среща при приблизително 1 на 313.</p><h2>Какво добавя генетичният анализ към оценката на риска от инфаркт и инсулт?</h2><p>През 2021 г. са анализирани 306 654 записа от <em>UK Biobank</em>, британска база данни с генетична и здравна информация. Рискът от инфаркт или инсулт през следващите 10 години е изчислен първо според обичайните показатели, а след това към тях е добавена и оценката на полигенния риск. При повечето случаи генетичната информация променя крайния резултат малко.</p><p>По-голяма разлика се установява, когато първоначално изчисленият риск от инфаркт или инсулт през следващите 10 години е между 5 и 10%. При част от случаите добавянето на генетичната информация повишава оценения риск над 10%, границата, използвана в анализа за започване на лечение със статин. Според изчисленията така могат да бъдат предотвратени около 7% повече сърдечно-съдови инциденти. Ограничение е, че анализът обхваща предимно данни от европейски произход.</p><p>При друг анализ са използвани 306 418 записа от <em>FinnGen</em>, финландско изследване, което свързва генетична информация с националните здравни регистри. Фамилната обремененост отразява както наследствени фактори, така и общи условия и навици в семейството. Полигенният риск се изчислява по множество чести варианти на гени, свързани с исхемичната болест на сърцето. Затова висок полигенен риск може да се установи и без известна фамилна обремененост, а фамилна обремененост може да има и при нисък полигенен риск.</p><p>Ограничение е, че над половината от данните произхождат от болнични биобанки, където заболяванията се срещат по-често.</p><h2>Кога оценката на полигенния риск може да промени профилактиката на инфаркт?</h2><p>При висок полигенен риск от исхемична болест на сърцето ползата от статините може да бъде по-голяма. При анализ на три клинични изпитвания лечението със статини намалява риска от първа проява на исхемична болест на сърцето с 46% при висок полигенен риск и с 26% при по-нисък полигенен риск. В отделните проучвания се проследяват основно инфаркт и други остри прояви на исхемичната болест на сърцето. Понижението на LDL холестерола при лечението е приблизително еднакво при участниците с висок и при участниците с по-нисък полигенен риск.</p><p>Високият полигенен риск не означава, че исхемична болест на сърцето е налице или непременно ще се развие. В европейския консенсус от 2025 г. се посочва, че определянето на полигенния риск все още не се препоръчва рутинно. В американските препоръки от 2026 г. високият полигенен риск е сред допълнителните фактори, които могат да се вземат предвид при решение за лечение със статин, когато изчисленият риск от атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване е граничен или междинен.</p><p>Ниският полигенен риск не изключва исхемична болест на сърцето и не отменя контрола на холестерола, кръвното налягане, тютюнопушенето и захарния диабет.</p><p><em>Още за наследствената предразположеност към сърдечни заболявания можете да прочетете в "Доколко са наследствени сърдечните заболявания?" | Puls.bg</em></p><p><em>Референции:1. O'Sullivan JW, Raghavan S, Marquez-Luna C, Luzum JA, Damrauer SM, Ashley EA, et al. Polygenic risk scores for cardiovascular disease: a scientific statement from the American Heart Association. Circulation. 2022;146(8)–e118. doi: 10.1161/CIR.0000000000001077.2. Sun L, Pennells L, Kaptoge S, Nelson CP, Ritchie SC, Abraham G, et al. Polygenic risk scores in cardiovascular risk prediction: a cohort study and modelling analyses. PLoS Med. 2021;18(1). doi: 10.1371/journal.pmed.1003498.3. Mars N, Lindbohm JV, della Briotta Parolo P, Widén E, Kaprio J, Palotie A, et al. Systematic comparison of family history and polygenic risk across 24 common diseases. Am J Hum Genet. 2022;109(12):2152–2162. doi: 10.1016/j.ajhg.2022.10.009.4. Schunkert H, Di Angelantonio E, Inouye M, Patel RS, Ripatti S, Widén E, et al. Clinical utility and implementation of polygenic risk scores for predicting cardiovascular disease: a clinical consensus statement. Eur Heart J. 2025;46(15):1372–1383. doi: 10.1093/eurheartj/ehae649.5. Blumenthal RS, Morris PB, Gaudino M, Johnson HM, Anderson TS, Bittner VA, et al. 2026 ACC/AHA/AACVPR/ABC/ACPM/ADA/AGS/APhA/ASPC/NLA/PCNA guideline on the management of dyslipidemia. Circulation. 2026;153(17)–e1276. doi: 10.1161/CIR.0000000000001423.</em></p>
Оценката на полигенния риск от исхемична болест на сърцето се изчислява по стотици хиляди до милиони чести варианти на гени, свързани със заболяването. Всеки отделен вариант на ген повишава риска съвсем слабо, но съчетанието на много варианти на гени, свързани с по-висок риск, може значително да увеличи вероятността от инфаркт.
Рискът от инфаркт обикновено се изчислява според възрастта, кръвното налягане, холестерола, тютюнопушенето и наличието на захарен диабет. В по-млада възраст тези показатели често са в норма и изчисленият риск може да остане нисък въпреки силната наследствена предразположеност. Фамилната обремененост също не показва кои варианти на гени са унаследени.
Как наследствената предразположеност води до инфаркт?
Част от вариантите на гени, свързани с исхемичната болест на сърцето, засягат обмяната на холестерола, възпалението в стената на артериите, съсирването на кръвта и регулирането на кръвното налягане. Когато са наследени много варианти на гени, всеки от които е свързан с леко повишен риск от исхемична болест на сърцето, атеросклерозата може да започне да се развива по-рано.
Тези варианти на гени са налице още от раждането. Затова високият полигенен риск от исхемична болест на сърцето може да бъде установен години преди да се повишат кръвното налягане или LDL холестеролът (липопротеини с ниска плътност). По-ранното образуване на атеросклеротични плаки увеличава вероятността от инфаркт в по-млада възраст.
При фамилната хиперхолестеролемия много високият LDL холестерол най-често се дължи на рядка промяна в един ген, която нарушава изчистването му от кръвта. При висок полигенен риск няма една генетична промяна с толкова силно действие. Според Американската сърдечна асоциация 5% от населението с най-висок полигенен риск от исхемична болест на сърцето имат около три пъти по-голяма вероятност да развият заболяването. Толкова висок полигенен риск се среща при около 1 на 20, докато фамилната хиперхолестеролемия се среща при приблизително 1 на 313.
Какво добавя генетичният анализ към оценката на риска от инфаркт и инсулт?
През 2021 г. са анализирани 306 654 записа от UK Biobank, британска база данни с генетична и здравна информация. Рискът от инфаркт или инсулт през следващите 10 години е изчислен първо според обичайните показатели, а след това към тях е добавена и оценката на полигенния риск. При повечето случаи генетичната информация променя крайния резултат малко.
По-голяма разлика се установява, когато първоначално изчисленият риск от инфаркт или инсулт през следващите 10 години е между 5 и 10%. При част от случаите добавянето на генетичната информация повишава оценения риск над 10%, границата, използвана в анализа за започване на лечение със статин. Според изчисленията така могат да бъдат предотвратени около 7% повече сърдечно-съдови инциденти. Ограничение е, че анализът обхваща предимно данни от европейски произход.
При друг анализ са използвани 306 418 записа от FinnGen, финландско изследване, което свързва генетична информация с националните здравни регистри. Фамилната обремененост отразява както наследствени фактори, така и общи условия и навици в семейството. Полигенният риск се изчислява по множество чести варианти на гени, свързани с исхемичната болест на сърцето. Затова висок полигенен риск може да се установи и без известна фамилна обремененост, а фамилна обремененост може да има и при нисък полигенен риск.
Ограничение е, че над половината от данните произхождат от болнични биобанки, където заболяванията се срещат по-често.
Кога оценката на полигенния риск може да промени профилактиката на инфаркт?
При висок полигенен риск от исхемична болест на сърцето ползата от статините може да бъде по-голяма. При анализ на три клинични изпитвания лечението със статини намалява риска от първа проява на исхемична болест на сърцето с 46% при висок полигенен риск и с 26% при по-нисък полигенен риск. В отделните проучвания се проследяват основно инфаркт и други остри прояви на исхемичната болест на сърцето. Понижението на LDL холестерола при лечението е приблизително еднакво при участниците с висок и при участниците с по-нисък полигенен риск.
Високият полигенен риск не означава, че исхемична болест на сърцето е налице или непременно ще се развие. В европейския консенсус от 2025 г. се посочва, че определянето на полигенния риск все още не се препоръчва рутинно. В американските препоръки от 2026 г. високият полигенен риск е сред допълнителните фактори, които могат да се вземат предвид при решение за лечение със статин, когато изчисленият риск от атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване е граничен или междинен.
Ниският полигенен риск не изключва исхемична болест на сърцето и не отменя контрола на холестерола, кръвното налягане, тютюнопушенето и захарния диабет.
Още за наследствената предразположеност към сърдечни заболявания можете да прочетете в "Доколко са наследствени сърдечните заболявания?" | Puls.bg
Референции:1. O'Sullivan JW, Raghavan S, Marquez-Luna C, Luzum JA, Damrauer SM, Ashley EA, et al. Polygenic risk scores for cardiovascular disease: a scientific statement from the American Heart Association. Circulation. 2022;146(8)–e118. doi: 10.1161/CIR.0000000000001077.2. Sun L, Pennells L, Kaptoge S, Nelson CP, Ritchie SC, Abraham G, et al. Polygenic risk scores in cardiovascular risk prediction: a cohort study and modelling analyses. PLoS Med. 2021;18(1). doi: 10.1371/journal.pmed.1003498.3. Mars N, Lindbohm JV, della Briotta Parolo P, Widén E, Kaprio J, Palotie A, et al. Systematic comparison of family history and polygenic risk across 24 common diseases. Am J Hum Genet. 2022;109(12):2152–2162. doi: 10.1016/j.ajhg.2022.10.009.4. Schunkert H, Di Angelantonio E, Inouye M, Patel RS, Ripatti S, Widén E, et al. Clinical utility and implementation of polygenic risk scores for predicting cardiovascular disease: a clinical consensus statement. Eur Heart J. 2025;46(15):1372–1383. doi: 10.1093/eurheartj/ehae649.5. Blumenthal RS, Morris PB, Gaudino M, Johnson HM, Anderson TS, Bittner VA, et al. 2026 ACC/AHA/AACVPR/ABC/ACPM/ADA/AGS/APhA/ASPC/NLA/PCNA guideline on the management of dyslipidemia. Circulation. 2026;153(17)–e1276. doi: 10.1161/CIR.0000000000001423.